Физическият пол на децата се определя още преди раждането им – по време на бременността. Но развитието на пола започва още в матката. Хормоните имат значение не само за развитието на физическия пол, но също така и за развитието на мозъка на ембриона. Вече е доказано, че половите хормони имат влияние върху типа организация на мозъка (мъжки или женски), а в по-късен етап и върху формирането на психичния пол. Това в никакъв случай не означава, че факторите на околната среда нямат влияние върху формирането на типичното за дадения пол поведение.
Ние започваме да научаваме за разликите между двата пола още в най-ранните си години. Изследвания са показали, че 9 месечно бебе е способно да различава лицето на мъжа, от това на жената. Дори на два месеца бебетата различават гласовете на мъжете от тези на жените. Обаче те не са способни да различат двата пола анатомично. Това става, когато те достигнат 2,5 - 3 годишна възраст. Изучаването на половете се извършва в 3 етапа. През първия етап се идентифицира собствения пол и този на другите деца. През втория етап децата научават, че полът е нещо постоянно и не се променя с времето. Най-накрай те научават, че полът е постоянен и не може да бъде променен от външни фактори (т.е. това, че момчето си играе с кукли не означава, че на следващия ден ще се събуди момиче).
Представата, която имат децата е доста стереотипна. Изследване сред 3 годишни деца е показало, че според тях, за да си момче, трябва да притежаваш следните характеристики: да си силен, хитър, шумен, голям и бърз. От друга страна момичетата трябва да са слаби, тихи, малки и бавни. Тези стереотипи стават много по-гъвкави след 7 годишна възраст.
Децата научават много за различията в половете от моделите, които имат - родители, учители, връстници, други възрастни, медиите. Родителите съзнателно или несъзнателно имат различно отношение към момчетата и момичетата. По-голямата част от детството си децата прекарват с връстници от собствения си пол, но всичко това е до настъпване на пубертета, когато вече започват да проявяват интерес към другия пол.
Но всичко това е относително. Момчето може да предпочита да си играе с момичета, да се облича като момичетата. Същото поведение може да се наблюдава и при момичетата. Обикновено момичетата в по-малка степен мразят телата си, но за сметка на това са обсебени от желанието за пенис. Като цяло момичетата са много повече толерирани в подражаването на мъжкия пол.
Забраната от родителите да се подражава на противоположния пол може да накара това желание да изчезне, въпреки че в повечето случаи то остава. Това желание може да се запази дълбоко в детето и дори то да се опита да го отхвърли. Детето ще се опита да направи всичко възможно, за да удовлетвори желанията на своите родители. В последствие, подобно желание се завръща, но в много по-силна степен, когато тялото започва да се развива в „нежеланата посока”. Ето, защо забраната от страна на родителите на такова поведение при децата не е добра реакция. Но въпреки това, дори да няма такава забрана, половата дисфория може да доведе до проблеми.
За родителите може да е много трудно от емоционална гледна точка да се справят с подобно поведение. Обкръжението също може напълно да отхвърли подобно поведение – връстници, съседи и т.н. Децата могат да преживяват тежки моменти, разсъждавайки върху възможността да променят пола си. Възможно е другите деца да им се присмиват и да им се подиграват. В резултат може да се стигне до социална изолация, депресия и лоши оценки в училище. Да си момче може да се окаже един от най-големите проблеми на децата с полова дисфория. И това е другата разлика между момчетата и момичетата – като цяло момичетата се дразнят в по-малка степен от факта, че са момичета.
Трансджендър е широко разпространен термин (въпреки че все още не е популярен в България), който се отнася за различни индивиди, поведения и групи различаващи се от общоприетите стереотипи за мъже и жени.
Трансджендър е състояние, при което половата идентичност на даден индивид не съответства с неговия анатомичен пол. Тук се включват трансвестизъм, транссексуалност, както и други поведения, които не са типични за анатомичния пол на индивида.
Едно от разпространените определенията за трансджендър е:
"Хора от определен анатомичен пол, определящ се от техните полови органи, които чувстват, че отнасянето им към този пол е грешно или неточно описание на тяхната същност."
Терминът „трансджендър” е въведен 1970 г. в САЩ от Вирджиния Принс като противоположен на термина транссексуален и е обозначавал индивид, който не се нуждае от хирургическа смяна на пола и / или който се намира „по средата” между двата пола и не се определя категорично като мъж или жена.
Терминът трансджендър има голям брой подкатегории. Те включват: транссексуалност, кросдресинг, трансвестизъм, андрогинност, джендър куиър, кросджендър, драг кингс и драг куинс. Обикновено трансвеститският фетишизъм не се включва към тази група.
Много хора се определят като трансджендър, въпреки че се отнасят към една от изброените подкатегории.
Не всички интерсексуални могат да се включат към трансджендър, тъй като някои интерсексуални са съгласни с определения им пол (в Америка интерсексуалните се подлагат на операция още в ранна детска възраст, така че развитието им е свързано с определения по оперативен път пол).
Трансджендър хората могат да се подложат на операция за смяна на пола или да не се подложат на такава, може дори да нямат интерес към смяна на пола. Или с други думи, не всички трансджендър хора са транссексуални, въпреки че по определение всички транссексуални са трансджендър.
Термините "полова дисфория" или "разстройство на половата идентичност" се използват от психиатрите и медицинската общност, за да обяснят тези психични състояния и техните социални последствия. Казано по друг начин тези два термина означават психическо разстройство, както е обозначено в Десетата Ревизия на Международна Класификация на Болестите (МКБ-10). Въпреки това има дискусия дали това състояние трябва да се счита за психично заболяване. Много от трансджендър хората отхвърлят идеята, като твърдят че това по-скоро е отклонение в човешкото поведение, отколкото психично заболяване. Но голяма част от тях са на мнение, че определянето на "полова дисфория" или "разстройство на половата идентичност" като психично заболяване е важно, от гледна точка на по-големия достъп до медицински и психиатрични услуги.
Много психиатри знаят твърде малко за трансджендър хората и често се случва когато такъв човек потърси помощ, вместо очакваната от него подкрепа да му се налага да обучава специалиста, при когото е отишъл.
Половата идентичност е това как се чувства човек, към кой пол се определя. Сексуалната ориентация се отнася до това към кой пол изпитва сексуално привличане. Най-важното, което трябва да се разбере е, че не винаги определена полова идентичност означава определена сексуална ориентация. Трансджендър хората могат да бъдат гейове, лесбийки, бисексуални или хетеросексуални. В допълнение може да се каже, че има транссексуални жени (MTF), които се определят като лесбийки, а също и транссексуални мъже (FTM), които се определят като гейове.
