Полова диференциация
Автор: Pascual Bidot, M.D., F.A.C.E.
Превод: Олга Пейчева
Човешкият ембрион притежава потенциал да се развие като мъжки или женски. При липсата на хромозомна, полова или генитална диференциация, той добива някои женски белези, които нямат отношение към плодовитостта или действието на хормоните на майчиния организъм върху този процес. При наличието на хромозоми (късото им рамо е отговорно за определяна на пола), ембрионът и половите жлези се развиват в тестиси. Гликопротеин известен като мюлеров инхибиращ хормон води до развитието на зародиш на матката и вагината, който в последствие се развива в матка и фалопиеви тръби в горната част на вагината. Действието на тестостерона е свързано с развитието на тестисите. Дехидротестостеронът стимулира развитието на пениса, мъдната торбичка и простатата. Хормоналните разлики между мъжете и жените са именно количествени, а не качествени. При мъжете има много по-голямо производство на тестостерон, а малка част се превръща в естроген. При жените има по-малко производство на тестостерон, а по-голямата част се превръща в естроген. Много органи като черен дроб, мозък и особено мускулите и мастната тъкан (най-вече през пубертета) са от важно значение за половото развитие и диференциация, а също така са свързани и с ароматазите. Тези хормони имат соматични ефекти, които са контролирани не само от генетични фактори, но и от промените в активността на ароматазите в органи като плацентата, участващи в развитието на гърдите. Особено при жените плацентата има важна роля за производството на плацентен естраген, който е необходим да компенсира андрогенните хормони, на които е изложен ембриона.
Развитието в невроендокринологичен аспект се определя от влиянието на лутеинизиращият хормон - освобождаващ хормон върху половото развитие (той се отделя периодично от хормоните на хипоталамуса), който е подтиснат по време на развитието на плода. Хипофизната жлеза при мъжете произвежда и двата хормона – фоликул-стимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон, които се отделят постоянно, за разлика от жените, при които отделянето има цикличен характер. Концепцията за влиянието на хипоталамуса върху центровете за полово развитие при мъжете (обикновено зависи влиянието на тестостерона върху мозъка, а не на дехидротестостерона), при различни видове предполага, че тестостеронът няма чак толкова голямо влияние, колкото степента на ароматизиране на тестостерона до естрадиол в централната нервна система. Изследвания върху различни генетични заболявания показват, че половата идентичност не е заложена в хромозомите или хормоните на половите жлези. Половата идентичност (18 до 30 месец) се формира в ранния етап на следродилното развитие. Последни изследвания върху мъже, при които рецепторите за естроген са увредени, показват тяхната необходимост за съзряването на костите и нормалния растеж и развитие при мъжете.