Полово предавани болести/инфекции
Целта на тази секция е да предостави на достъпен език информация за най-срещаните полово предаваните болести.
Полово предавана болест е всяко заболяване, причинено от инфекциозен патоген, който се разпространява между хората или животните при полов контакт, в това число вагинално проникване, орален и анален секс. Понятието „полово предавани инфекции” има все повече значения, а едно от тях е, че даден индивид може да заразява други хора или да бъде заразен без да има признаци за заболяване. Някои полово предавани болести могат да се разпространяват и по други начини – например чрез употребата на общи спринцовки, раждане или кърмене. Тези заболявания са били открити преди стотици години.
До 90-те години на миналия век те са се наричали венерически заболявания от латинското име на римската богиня на любовта – Венера.
Причинители на тези заболявания могат да са различни групи патогени:
Мека венерическа язва (Chancroid) е полово предавана инфекция, която се характеризира с болезнени язви по половите органи. Предава се при сексуален контакт и се лекува с азитромицин, цефтраксон или еритромицин за период от 7 дена.
Хламидийни инфекции, причинени от Chlamydia trachomatis - Хламидия трахоматис е основен причинител на инфекциите на очите и половите органи. Това е една от широко разпространените полово предавани инфекции – всяка година в САЩ има по 4 милиона случая. При голяма част от хората няма никакви симптоми и това е причината повечето от тях да не знаят, че са разпространители на инфекцията. При повечето жени хламидийната инфекция се изразява във възпаление на матката, фалопиевите тръби и/или яйчниците. Лечението е с антибиотици – азитромицин, доксициклин, тетрациклин, еритромицин, амоксициклин.
Донованози, или още известни като гранулома ингуинале (Granuloma inguinale) е бактериална инфекция, която е придобила застрашителни размери в развиващите се страни. Болестта се характеризира с болезнени язви по половите органи и може да бъде сбъркана със сифилиса. Причинява разрушаване на външните и вътрешни тъкани с отделяне на секрет и кръв, което увеличава възможността от възникване и на други инфекции. Първите симптоми се проявяват през първите 10-40 дена от инфекцията и се изрязват в болезнено подуване на лимфните възли. Язвите се появяват върху пениса, срамните устни и в аналната област. Лечението е от 3 до 12 седмици с еритромицин, стрептомицин, тетрациклин или ампицилин.
Гонорея (трипер) – е една от най-разпространените полово предавани болести в света и е причинена от Грам-негативната бактерия Neisseria gonorrheae.
Бактерията атакува първо епителните клетки на уретъра. Други типични места на разпространение са дебелото черво, орофаринкса и тъканите на очите. Първото място на инфекцията при жените е шийката на матката. Гонореята се предава при полов контакт, но също така и вертикално – от майката на детето по време на раждането (ако не се лекува може да доведе до слепота при детето). При жените инфекцията може да се предава и при контакт с повърхност, която е била използвана от заразен индивид. Инкубационният период е 2-5 седмици след половия контакт, но при някои хора може да няма симптоми в продължение на 1 година. През април 2007 г. гонореята е включена в списъка с широко резистентни инфекции. Лечението може да е с амоксициклин, ампицилин, азитромицин, цефиксим, цефотаксим, цефокситин, цефподоксим, ципрофлоксацин, левофлоксацин, офлоксацин или спектиномицин.
Негонококов уретрит (NGU) е възпаление на уретъра и е причинен от Neisseria gonorrheae. Симптомите са болки или парене при уриниране, но много често няма симптоми. Лечението е с антибиотици.
Сифилисът се предава почти изключително при полов контакт, въпреки че има данни и за вертикално предаване – от майка на дете. Симптомите на сифилиса са много и различни, което прави диагностицирането му много трудно. Ако сифилисът не е резистентен към антибиотици може лесно да се излекува с антибиотици, дори с пеницилин. Ако не се лекува може да доведе до сериозни увреждания на сърцето, аортата, мозъка, очите и костите. В някои случаи може да има и фатален край. Язви по половите органи се появяват от 10 до 90 дена след инфекцията.
Дерматомикоза на слабините или Tinea cruris е научното име на гъбична инфекция по слабините. Симптомите са сърбеж в областта на слабините и ануса. Лечението е с клотримазол, миконазол или бутенафин.
Кандидозите са гъбични инфекции, най-често причинена от Candida albicans. Засяга устната кухина, вагината, зърната на гърдите, пениса, ухото, подмишницата и ноздрите. Кандидозите са вторият най-разпространен причинител на вагинит, а също така може да засегне и мъжките полови органи. Лечението е с клотримазол, нистатин, флуконазол и кетоконазол.
Хепатит Б е възпаление на черния дроб, причинено от хепатит Б вирус, който е един от вирусите от семейство Хепаденовируси. Съществуват 7 вида вирусен хепатит, означени с латинските букви A, B, C, D, E, F и G. Симптомите на острия вирусен хепатит са възпаление на черния дроб, повръщане, жълтеница и в редки случай – смърт. Хроничният хепатит Б може да доведе до цироза на черния дроб, а ако не се лекува и до рак на черния дроб. Разпространява се чрез кръв и телесни течности. Най-често се предава по полов път, при кръвопреливане, използване на общи игли и спринцовки и вертикално предаване – от майка на дете. Освен това може да се разпространи и сред другите членове на семейството чрез вероятен контакт с кожата, телесни секрети, слюнка. Инфекцията с хепатит Б може да бъде остра или хронична. В стадия на остра инфекция е възможно „изчистване на хепатита” без да е необходимо лечение – това са 95 % от случаите на заразените с хепатит Б. Има няколко терапии на хепатит Б, но нито една не води до излекуване, а до потискане на възпроизводството (репликацията) на вируса като по този начин се предпазва черния дроб от развитието на цироза или рак. Терапията включва ламивудин, адефовир, ентекави или телбивудин, интерферон алфа –униферон или пегасис.
Генитален херпес (HSV) се предава при директен контакт между устата и половите органи, независимо дали има видими възпаления или не. HSV може да се открие в семенната течност, вагиналните течности и слюнката. Гениталният херпес също може да се предава и вертикално – от майката на детето по време на раждането. Подобна инфекция може да бъде много опасна за кърмачето – независимо дали се лекува или не - и да доведе до увреждания на мозъка. Лечението е с антивирусни медикаменти като нуклеозидни аналози.
Човешки имунодефицитен вирус (HIV) е ретровирус, който може да доведе до Синдром на придобита имунна недостатъчност (AIDS), състояние, при което имунната система е много отслабена и организмът е податлив на животозастрашаващи опортюнистични инфекции. Заразяването с HIV става най-често чрез кръв, семенна течност, вагинална течност или кърмене. В телесните течности вирусът може да съществува като свободни вирусни частици или заразени клетки на имунната система. Има четири основни начина за заразяване – при сексуален контакт, при използване на общи игли и спринцовки, вертикално предаване – от майка на дете при раждане и при кърмене. В момента няма ваксина или лечение за HIV или AIDS. Въпреки това, подобно на лечението на хепатит Б, съществува терапия, която подтиска възпроизводството на вируса за много дълъг период от време. Тази терапия се нарича Високоактивна антиретровирусна терапия или HAART.
Папиломавирусите (Papillomaviruses) са голяма група ДНК вируси, които могат да заразяват кожата и слузестите мембрани при хора и животни. Открити са приблизително 100 вида човешки папиломавируси, като 30-40 от тях се предават при полов контакт. Някои HPV (тип 6 и 11) могат да причинят язви по половите органи. Въпреки това има и други типове папиломавируси, които се предават по полов път и нямат никакви симптоми. Наскоро беше одобрена ваксина срещу папиломавирусите и се предполага, че благодарение на нея рязко ще намалеят случаите на рак, предизвикани от папиломавируси.
Молускум контагинозум (Molluscum contagiosum) е вирусна инфекция, която се среща най-често по кожата и лигавиците. Типична е за хората и е родственик на вируса, причиняващ дребна шарка. MCV е ДНК вирус, който съществува в 4 разновидности, означени с числа от 1 до 4. Най-добри методи за предпазване има срещу MCV-1, а най-често по полов път се предава MCV-2. Инфекцията засяга половите органи, долната част на корема, вътрешната част на бедрата и слабините, а в много редки случаи – устните, устата и клепачите. Първите симптоми се появяват от 1 до 6 месеца след заразяването, а в някои случаи инфекцията може да се „изчисти” от организма без лечение.
Инфекциозни мононуклеози (mononucleosis) (известни още като „болест на целувката” или болест на Пфайфър) са широко разпространени сред младежите. Симптомите са треска, възпалено гърло, болки в мускулите и умора. Причинителят е вирусът на Епстайн-Бар (EBV), който заразява Б клетките на имунната система. Инфекцията е ограничена и не е необходимо специално лечение.
Саркома на Капоси (Kaposi's sarcoma) е тумор, който може да се отстрани по хирургичен път или с лъчетерапия. Прилага се терапия с липозомални антрациклини или паклитаксел. При ранна диагностика може да се използва стандартното лечение на херпесвируси – ганцикловир, но той не е ефективен след развитие на тумори. Саркомата на Капоси е била една от най-разпространените опротюнистични инфекции при HIV-позитивните пациенти, но след прилагането на HAART е силно ограничена – само при 10 % от пациентите.
Трихомонозите са едни от най-разпространените инфекции – всяка година има 7,5 млн. нови случая в САЩ. Причинителят е паразит от семейство Протозоа - Trichomonas vaginalis. Трихомонозите атакуват пикочния мехур при мъжете и вагината – при жените. Подобно на повечето полово предавани болести трихомонозите нямат симптоми. При мъжете почти никога няма симптоми, докато при жените само около 20 % нямат симптоми. Симптомите при жените се проявяват от 5 до 28 дена след заразяването и се изразяват в жълто-зеленикаво или сивкаво течение и болки при уриниране, възможно е да има и сърбеж и болка в половите органи. При повече от половината жени се развива едема, възпаление, клетъчна хипертрофия и метаплазия. Симптомите при мъжете са свързани с болки при уриниране и отделяне на секрет от пениса. Лечението е с метронидазол.
