Връщане към половата роля при постоперативни транссексуални
Автори: Kuiper A. J. and Cohen-Kettenis P.T. (1998)
Превод със съкращения: Олга Пейчева
Въведение
Операцията за смяна на пола е най-ефикасният метод за лечение на половата дисфория, често обозначавана като транссексуалност. Резултатите от този метод са повече от задоволителни: 87% от транссексуалните жени (MТF) и 97% от транссексуалните мъже (FТM) се чувстват напълно удовлетворени от резултатите след операцията. Въпреки това, лечението не е напълно успешно, тъй като приблизително 1-2 % от направилите си операция съжаляват за това си действие по различни причини.
През 1992 г. са отбелязани 20 случая на транссексуалните жени (MТF) и 5 случая на транссексуалните мъже (FТM), които са се върнали към първоначалната си полова роля и са изказали съжаление, че са си направили операция за смяна на пола. Има три основни причини за тези реакции: първо, съмнения дали поставената им диагноза е правилна; второ, съмнения във възможността да се върнат към първоначалната си полова роля и трето, качеството на хирургическата намеса.
Досегашните литературни данни изтъкват следните причини за това неудовлетворение: чисто физиологични фактори, семейни причини, сексуална ориентация, нарушени обществени контакти, липсата на професионална подкрепа за интеграция в обществото и оплаквания от крайните резултати на операцията за смяна на пола
Настоящото изследване е проведено в Холандия.
Съжалението: нееднозначен термин
Въпреки че терминът „съжаление” се свързва с желанието на дадения индивид да си направи операция и да си възстанови изцяло предишния пол, в случая се имат предвид много други случаи. Много е трудно човек, който е претърпял подобна операция да признае, че съжалява и по тази причина се разграничават следните случаи на съжаление:
Индивидите открито признават, че съжаляват за избора си и че са се подложили на операция за смяна на пола. Те искат да възстановят предишната си полова роля и се подлагат на втора операция за възстановяване на пола си.
Индивиди, които признават, че ако им се наложи отново да вземат решение да си сменят пола никога не биха го направили. Обикновено тези хора не предприемат никакви действия за възстановяване на изходния си пол.
Индивиди, които не живеят като представители на пола, който са избрали, но не признават, че съжаляват, а твърдят, че го правят с цел социалната си интеграция.
Индивиди, които не признават открито, че съжаляват за предприетата операция, но техни роднини и лекари свидетелстват за негативните им емоции като чувство на самота, опити за самоубийство и психиатрични проблеми.
Целта на изследователите е да изследват първите три групи, тъй като при четвъртата група може да има много други причини за това състояние и не може пряко да бъде доказано, че причината е съжаление.
Обсъждане
Към заключенията от това изследване трябва да се подходи внимателно, тъй като не е използвана контролна група от транссексуални, които са напълно доволни от резултатите от операцията си. Друг важен фактор е, че не е известен броят на всички транссексуални в Холандия, които изпитват съжаление от извършената операция.
Причини за съжаление
Петима от анкетираните живеят отново като мъже, а един от анкетираните се е върнал към женската си роля. Като основна причина за предприемането на операция посочват поставената погрешна диагноза и оттам предписване на неправилното лечение. Шест души от анкетираните ясно изразяват съжалението си от предприетата операция, а трима обвиняват лекарите си в некомпетентност. Четирима са посочили други причини като социална изолация, разочарование от резултатите от операцията и внезапно изчезване на желанието да бъдат жени.
Посочени причини от анкетираните за тяхното „съжаление” |
||
Обект |
Съжаление |
Причини |
1 (MТF) |
Да |
'Аз не съм транссексуален; истинският проблем не беше открит; тялото ми е осакатено' |
2 (MТF) |
Да |
'Аз не съм транссексуален; нямаше нужда от операция; трябваше да приема тялото си' |
3 (MТF) |
Да |
'Никога не съм искал да си правя операция; партньорът ми ме принуди; аз съм гей' |
4 (MТF) |
Да |
'Загубих семейството и децата си; много съм самотен; чувствам се много по-приеман като мъж, отколкото като жена' |
5 (MТF) |
Не |
'Нямах съмнения; изпълнявах двойна роля по молба на съпругата ми и децата ми' |
6 (MТF) |
Съмнения |
'Разочарован съм от резултатите от операциите + нестабилни психични функции' |
7 (MТF) |
Не |
'Аз не съм транссексуален: има друга причина за чувствата ми за полова дисфория' |
8 (MТF) |
Не |
'След операцията за смяна на пола желанието ми да живея като жена изчезна' |
9 (MТF) |
Да |
'Да живея живота си като жена е обществено неприемливо, илюзия; изолиран съм от обществото; изгубих съпругата си и децата си' |
10 (FТM) |
Да |
'Аз не съм транссексуален: Аз съм жена, която трябваше да приеме своята женственост' |
Може ли да се намали риска от поставяне на неправилни диагнози? Тези резултати сочат, че трябва много да се внимава при поставянето на диагноза полова дисфория и предписването на лечение чрез операция за смяна на пола, тъй като има много други фактори, които могат да са в основата на конфликта с половата принадлежност като стрес, фетишистки кросдресинг, психична нестабилност и/или социална изолация. Именно по тази причина трябва да има екипи от различни специалисти, които да поставят диагнозата, за да се избегнат подобни грешки.