Хормоналната терапия с тестостерон може да бъде използвана при първични или вторични заболявания, свързани с недостатъчно производство на този хормон от организма като например: евнухоидизъм, ендокринна импотентност, остеопороза, причинена от недостатъчно производство на мъжки полови хормони, повишена плазмена концентрация на тестостерон, дихидротестостерон и андростенедион, а също така и при понижаване на нивата на SHBG (глобулин, свързващ половите хормони). При мъже с първичен хипергонадотропен хипогонадизъм подобна терапия води до нормализиране на гонадотропните нива.
Тестостерон Имплант (Testosterone Implant) за подкожно приложение, производство на Organon Laboratories Ltd, съдържа 100 мг тестостерон. Води до слабо отделяне на естествен тестостерон. Може да се използва при необходимост от продължителна андрогенна активност. След постепенно повишаване на серумното ниво на тестостерона през първите няколко седмици се поддържат физиологични нива в продължение на 4-5 месеца. Доза от 600 мг (6 x 100 мг) обикновено поддържа нивата на плазмения тестостерон във физиологичната норма за период от 4-5 месеца.
Тестостерон ципионат - инжекции Депо-Тестостерон (Testosterone cypionate Depo-Testosterone Injection), разтвор, произведен от Pharmacia Limited е в доза 100 мг / мл тестостерон ципионат във флакон за инжектиране.
Тестостерон енантат - инжекции Примотестрон Депот (Testosterone enanthate Primoteston Depot Injection), разтвор, произведен от Schering (NZ) Limited. 1 мл Примотестрон Депот съдържа 250 мг тестостерон енантат, който се равнява на около 180 мг тестостерон.
Тестостерон деканоат - инжекции Сустанон Оргажект (Testosterone decanoate Sustanon Orgaject Injection), разтвор, производство на Pharmaco (NZ) Ltd. Всеки милилитър съдържа: тестостерон проприонат 30 мг, тестостерон фенилпропионат 60 мг, тестостерон изокапроат 60 мг, тестостерон деканоат 100 мг в 1 мл.
Тестостерон изокапроат – инжекции Сустанон Оргажект (Testosterone isocaproate Sustanon Orgaject Injection), разтвор, произведен от Pharmaco (NZ) Ltd. Всеки милилитър съдържа: тестостерон пропионат 30 мг, тестостерон фенилпропионат 60 мг, тестостерон изокапроат 60 мг, тестостерон деканоат 100 мг в 1 мл.
Тестостерон фенилпропионат - инжекции Сустанон Оргажект (Testosterone phenylpropionate Sustanon Orgaject Injection), разтвор, произведен от Pharmaco (NZ) Ltd. Всеки милилитър съдържа: тестостерон пропионат 30 мг, тестостерон фенилпропионат 60 мг, тестостерон изокапроат, 60 мг тестостерон деканоат 100 мг в 1 мл.
Тестостерон пропионат - инжекции Сустанон Оргажект (Testosterone propionate Sustanon Orgaject Injection), разтвор, произведен от Pharmaco (NZ) Ltd. Всеки милилитър съдържа: тестостерон пропионат 30 мг, тестостерон фенилпропионат 60 мг, тестостерон изокапроат, 60 мг тестостерон деканоат 100 мг в 1 мл.
Тестостерон ундеканоат – Пантестон капсули (Testosterone undecanoate Panteston Capsule). 40 мг капсула съдържа: 40 мг тестостерон ундеканоат.
Тестостерон ундеканоат – Пантестон Тестокапс капсули (Testosterone undecanoate Panteston Testocaps Capsule). Представлява блистер от 10 капсули. Трябва да се приема с храна и да не се сдъвква. За предпочитане е половината доза да се приема сутрин, а другата половина – вечер. Всяка капсула съдържа 40 мг тестостерон ундеканоат.
Ефектът на естрогените върху физическите характеристики не може да бъде потиснат чрез анти-хормони. Анти-естрогените стимулират продукцията на гонадотропини, а оттам и на хормоните на яйчниците.
Потискането на менструалния цикъл може да се осъществи от прогестагени чрез техните анти-гонадотропни свойства. За целта се използват медроксипрогестерон ацетат (medroxyprogesterone acetate) (Provera, Farlutai) 5 мг 1 ~ 2 таблетки дневно или 150 мг мускулно в продължение на 3 месеца, Линестерол (lynesterol) (Orgametrji) 5 мг или Норетистерон (norethisterone) (Primolut NR) 5 мг 1 или 2 таблетки дневно.
Има няколко изследвания за страничните ефекти от хормоналната терапия при транссексуални. През 1986 г. Майер е открил при 90 транссексуални пациенти, че има аномалии само на чернодробните ензими и слабо повишаване на нивото на серумния холестерол и триглицеридите. Описани са случаи на белодробна емболия, церебрална тромбоза, инфаркт на миокарда, простатна метаплазия и рак на гърдата при транссексуални жени на естрогенна терапия и инфаркт на миокарда при транссексуални мъже на терапия с мъжки полови хормони.
Страничните ефекти са често срещани при транссексуални жени. Значително са се увеличили случаите на тромбози, белодробна емболия, депресивни състояния, хиперпролактанимия и повишени чернодробни ензими при такива пациенти. При транссексуалните мъже често се появяват странични ефекти като акне (12.3%) и повишено тегло > 10% (17.2%). Много от тези странични ефекти са обратими при подлагане на подходяща терапия и временно спиране на хормоните.
Често се срещат и сериозни странични явления. При пациенти под 40 години се среща тромбоемболия - 2.1% от пациентите, а при пациенти над 40 години честотата на тромбоемболията се увеличава - 12% от пациентите. Единственото, което може да се направи в случая е да се обясни ясно на пациента предимствата и недостатъците на хормоналната терапия, както и възможните странични ефекти. Избирането на подходящата хормонална терапия трябва да се направи след ясна преценка на съществуващите рискове за пациента.
Опитите за намаляване на риска от тромбоемболия чрез подкожно инжектиране на естрогени са обещаващи, но все още не са решение на проблема на този етап. Необходимо е продължително лекарско наблюдение над младите пациенти, за да се намалят до минимум възможните дългосрочни странични ефекти.
За удължаването на пикочния канал чрез тъкан, получена по инженерен път се използва катетър, който се вкарва в пикочния мехур. Пикочният мехур се промива с физиологичен разтвор. Чрез подобна промивка могат да се изолират три различни вида клетки: клетки на пикочния мехур, мускулни клетки и фибробласти, което позволява по-нататъшното им култивиране. Култивирането на клетки е изкуствено отглеждане на изолираните клетки в стерилни условия като им се осигуряват всички необходими фактори (температура, хранителни вещества) за нормален растеж и развитие. След това се образува слой от трите вида култивирани клетки, който изгражда необходимата тъкан. За изграждане на даден орган се използва матрица, като при матоидиопластиката матрицата е катетърът, върху който полепват клетките и образуват пикочен канал с дължината на катетъра.
Клиторът е микропенис, който е наведен надолу. Чрез освобождаване на сплита от коремната страна на клитора, той може да се вдигне нагоре и да се направи много по-дълъг. След това могат да се използват малките срамни устни за удължаването му. При освобождаването на клитора може да се получи много по-голяма дължина след прекъсване на сухожилията по оперативен път под срамната кост и издърпване на „крачетата” на клитора навън. Тези „крачета” могат да бъдат извадени пред срамната кост и да бъдат покрити с кожа от коремната част на тялото. Описаната процедура се използва при наличие на микропенис (голям клитор). След култивирането на клетките на пикочния мехур се поставя катетър в изградената тъкан и по този начин той служи като модел за изграждане на канал в тъканта. Така полученият канал може да се използва като външен канал на пикочния канал. Чрез използване на клетки от пациента се намалява рискът новообразуваната тъкан да бъде отхвърлена при нейното присаждане. При уриниране има много високо налягане в пикочния канал. Поради тази причина старият и новообразуваният канал се съединяват като единият влиза в другия. Налягането в канала е причината за получаване на фистула и затова трябва да се направи много добър шев между двата канала. След няколко месеца този шев се абсорбира от тъканта. Така старият и новообразуваният канал се сливат и се получава здрав пикочен канал. Основният риск при метоидиопластиката е, че при освобождаването на „крачетата” на клитора по оперативен път има опасност да бъде прекъснат нерв и органът да се обездвижи. Предимствата са, че пенисът макар и да се приема за малък, има естествени жлези и кожна обвивка, а мъдните торбички могат да се направят съизмерими с тялото на пениса. Друго предимство е, че пациентът може да има естествена ерекция и оргазъм (независимо от увреждането на нерва на вулвата). Мъдната торбичка се получава чрез съединяване на големите срамни устни и използването на силиконови тестисни имплантанти. Метоидиопластиката е на стойност от $4,000 до $10,000. Всяка процедура изисква около 10 дневна пълна почивка и от 1 до 3 седмици ограничена двигателна активност.
Известно е, че клиторът нараства в следствие на хормонална терапия, но има възможност за много по-голямо нарастване. След продължителна хормонална терапия, когато клиторът е нараснал достатъчно, вече има достатъчно тъкан за изграждане на пенис: има матка, кухи пещеристи тела на пениса, кухина на пениса, но няма пикочен канал. Единственото решение в случая е увеличението на клитора в много по-голяма степен в сравнение с това от хормоналната терапия. За целта трябва да се конструира тъканта на пениса чрез култивиране на пикочен канал и свързването му с отвора на стария пикочен канал. За постигането на тази цел трябва да се използват растежни фактори, които да стимулират растежа на клитора. Те могат да се инжектират. Също така могат да са под формата на крем, подобно на крема с PDGF растежен фактор, който стимулира зарастването на рани. В момента основните начини за стимулиране на растежа на клитора са: чрез директно приложение върху клитора на тестостерон пропионат мас 0.2% (това е все още експериментален метод) или използването на вакуум помпа за стимулирането на нахлуването на по-големи количества кръв в клитора, което води до увеличаване на неговата площ, подобно на апаратите за бодибилдинг, които водят до натрупване на мускулна маса. Пенисът не е мускул и прекаленото използване на помпа ще доведе до разкъсване на фиброзната тъкан на органа.
При гроин флап фалопластика се използва обръщане на кожата на слабините за конструирането на пениса. Този процес е свързан с поставяне на култивирания пикочен канал под кожата на слабините, която ще се използва след като изтече необходимия период (5 седмици). При направата на пениса се използва пикочният канал на пациента, направен от негови собствени клетки, което позволява свързването на новоизградената тъкан с естествения пикочен канал. Ерекцията се постига чрез специален нееластичен кондом.
Синдром на полицистични яйчници
Синдромът на полицистични яйчници (PCOS) е медицинско състояние, което е с честота от 1 до 5 % при жените в световен мащаб; приблизително 25 % от транссексуалните мъже (FTM) страдат от този синдром. При 70 % от случаите той е съпроводен с повишени нива на дехидроепиандростерон. В повече от 50 % от случаите е повишен друг мъжки полов хормон на надбъбречната жлеза – 11-бета хидрокси андростенедион. Тези субстанции повишават риска от сърдечна недостатъчност и високо кръвно налягане. Симптомите могат да са необичайно окосмяване, нередовен или липса на менструален цикъл, болезнен менструален цикъл, прекалена пълнота, но рядко има ясна изява. При много хора не се проявяват видими симптоми. При индивиди с този синдром има повишен риск от ендометриална хиперплазия (бързо разрастване на вътрешната повърхност на матката), рак на матката и рак на гърдата. Полицистичните яйчници и маточната фиброза могат (но не е задължително) да са свързани с този синдром, но пък са често срещани при транссексуални мъже (FTM) и могат да бъдат облекчени чрез терапия с тестостерон. В комбинация с терапията с тестостерон, ефектите от наследения хормонален дисбаланс при този синдром могат да доведат до сериозни изменения в липидния метаболизъм и сърдечни заболявания.
Диагностиката на синдрома може да бъде използвана за оправдание на хистеректомията (операция за отстраняване на матката) и салпинго-офоректомията (операция за отстраняване на фалопиевите тръби и яйчниците). Транссексуалните мъже (FTM) преди започване на терапия с тестостерон трябва да си направят ултразвук на таза и / или трансвагинален ултразвук за откриване на цистоза на яйчниците и фиброза, а също така и кръвна картина за определяне на повишение на мъжките полови хормони в организма.
Хистеректомията и салпинго-офоректомията са процедури, които могат да бъдат извършени чрез коремна операция, през вагиналния отвор или чрез лапароскопия (вкарване на сензор през коремната кухина за изследване на органите в малкия таз). Полицистозата на яйчниците е често срещана при транссексуални мъже.
Билатералната мастектомия се извършва чрез липосукция, ако бюстът е малък, и чрез двойно изрязване, ако е среден или голям. Основната процедура се състои в хирургическо изрязване в близост до зърната на гърдите и вакуумно изсмукване на мастната тъкан чрез специален уред за липосукция. Млечните жлези не се засягат от тази процедура. Основен недостатък е запазването на малки участъци мастна тъкан в гърдите (този ефект може да се намали чрез техника наречена федъринг (feathering), или ореолът на зърното (след зарастване на разреза) може да остане много по-голям в сравнение с типичния за мъжете ореол. Стресът от подобна процедура е минимален и зърното възвръща нормалната си чувствителност.
При дроустринг техниката, ореолът на зърното се отделя без да се нарушава връзката му с нервните окончания, мастната тъкан се изсмуква, излишната кожа се отстранява и след това се изпъва централната част на отвора подобно на шнур на чанта (дроустинг означава шнур), зърното се връща на мястото си, покривайки мястото на разреза. Недостатъците са аналогични на тези от предишния метод, като в допълнение е възможно зърното да се намира по-ниско от мястото, където трябва да е разположено върху гърдите.
При метода на двойното срязване, всяка гърда се отваря чрез хоризонтален разрез под зърното. Основната част от кожата се обръща по такъв начин, че да закрие стената на гръдния мускул, а гърдата и мастната тъкан се отстраняват хирургически. Основната част от кожата се сваля надолу, стяга се и се зашива с долната част на разреза. Зърната се стягат и са присаждат на необходимото място. Тази процедура оставя белег подобен на буквата „W”. Недостатъците на тази процедура са загуба на чувствителност на зърната, много по-голям стрес и изменение в размера, формата, вида или мястото на зърното. Цялата процедура изисква 2-3 седмици почивка, ограничено движение на рамото за 3 месеца и носене на допълнително облекло. Времето, за което трябва да се прекъсне трудова дейност е между 2 и 6 седмици. Независимо от използваната техника е необходимо допълнителното изчистване на остатъчна мастна тъкан или набръчквания.
Операции за смяна на половите органи
Операцията за смяна на половите органи бива два вида: фалопластика и метоидиопластика. Първата фалопластика при FTM пациент е била извършена през 1948 г. При техниката флап трансфер на свободна тъкан (FTFT) се използва кожа и мускули от предмишницата, слабините или нерви и кръвоносни съдове, свързани със слабините. Главата на клитора се отстранява. FTFT е на стойност $150,000, като в тази сума се включват и профилактични прегледи в продължение на няколко месеца след процедурата.
Пикочният канал е проводящ съд, който изнася урината, която се събира в пикочния мехур извън тялото. Неговата стена е покрита с лигавица и съдържа сравнително тънък слой мускулна тъкан. Освен това съдържа и многобройни мукозни жлези наречени „пикочни жлези”, които отделят мукус (слизест секрет) в пикочния канал. При жените пикочният канал е с дължина 4 см. Той започва от пикочния мехур и се спуска надолу по хрущяла на срамната кост (symphysis pubis), и завършва в малките срамни устни. Отваря се над влагалищния отвор на около 2.5 cм под клитора. При мъжете пикочният канал е около 23 см.
При операцията за смяна на пола, пикочният канал трябва да бъде преустроен в неофалос. Което означава че той трябва да се удължи с около 18 см. При подобна операция може да възникнат усложнения като образуване на фистула (отвор) и стесняване на канала. С цел да се определят възможните усложнения при фалопластиката са направени изследвания на 26 пациента. За периода на изследването от август 1993 до август 1998, 26 пациента претърпяват free sensate radial forearm flap фалопластика, която е част от многоетапна процедура за смяна на пола (мастектомия, хистеректомия, колпектомия (отстраняване на вагината) и фалопластика). 14 от пациентите развиват 25 фистули като от тях 15 са излекувани по естествен път. 10 от пациентите получават стеснявания на канала (стеноза). Общо 11 пациента (42%) претърпяват основна операция за корекция на тези усложнения. Общо 18 пациента (69%) получават урологични усложнения. Въпреки високата честота на усложненията те са сравнително лесно лечими и то много успешно.
