Темата за трансвестизма не може да бъде ясно разбрана без да бъде разбрана същността на този феномен. Какво е трансвестизъм? Какви са последствията от него? Каква е причината някои хора да са трансвестити? Как се справят с чувството за вина? Трябва ли да се разкрият? Кои са най-често срещаните митове за кросдресинга?
Терминът „трансвестит/травестит” е въведен през 1915 г. от Магнус Хирфелд и означава „човек, който обича да се облича с дрехите на противоположния пол”.
В някои речници е добавено „за сексуално удоволствие”, но това не винаги е задължително, защото много трансвестити просто се чувстват по-удобно така, отколкото да се възбуждат сексуално.
През 1970 г. е въведен терминът "кросдресинг", който се отнася за хетеросексуални мъже, които носят женски дрехи и които приемат термина "трансвестит" за обиден.
Често двата термина се използват като синоними. В България много по-популярен е терминът "трансвестит" или "травестит" и термини като "кросдресинг" и "кросдресър" все още рядко се използват. В настоящия материал двата термина се използват като синоними в зависимост от източника на информация и изрично е отбелязано кога се отнася за фетишисткия трансвестизъм, който обикновено се свързва с психическо разстройство и не се включва в категорията "трансджендър".
В действителност, трансвеститите много често чувстват нужда не само да се обличат с дрехите на противоположния пол, но и да му подражават като поведение.
Някои жени се обличат като мъже, но обикновено като трансвестити се означават мъжете, които се обличат като жени. Едно от последните изследвания потвърждава, че повечето от тези хора не са хомосексуални, нито пък че искат да станат жени чрез смяна на пола.
По-голямата част от мъжете травестити харесват това да са мъже. Те не се чувстват като жени затворени в мъжко тяло и не изпитват необходимост от хормонална терапия.
Кросдресингът може да се проявява рядко, често, скрито или открито. Може да се наблюдава още от ранното детство (около 3 годишна възраст), но обикновено започва в началото на пубертета.
Много е важно да се отбележи, че трансвестизмът не е свързан с хомосексуалността. Повечето трансвестити не са привлечени сексуално от мъже, хомосексуалистите се преобличат като жени единствено, когато изпълняват пасивната роля при хомосексуален секс. А също така хомосексуалистите не се възбуждат от носенето на женски дрехи. Трансвестизмът не бива да бъде бъркан и с фетишизма доколкото фетишизмът включва обсебване от голям брой сексуални фетиши. Трансвестизмът не е и сексуален мазохизъм доколкото сексуалният мазохизъм включва готовност да бъдеш унижен публично. Въпреки че в Десетата Ревизия на Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) „двуролевият трансвестизъм” е включен в главата „Разстройства на половия идентитет”, а фетишисткият трансвестизъм в главата „Разстройства на сексуалното влечение”, много малък процент от кросдресърите действително страдат от тях.
Почти всички кросдресъри споделят едно нещо: чувството за свобода и душевно спокойствие, докато носят дрехите на противоположния пол. Когато се обличат в общоприетите дрехи на пола те се чувстват като в капан, объркани, ограничени и потиснати. Носенето на дрехите на противоположния пол им носи душевно спокойствие.
Но преобличането в дрехите на противоположния пол не е единственият отличителен белег на трансвестизма. Често пъти кросдресърите участват в дейности, които обикновено се свързват с противоположния пол. Много от тях обичат да излизат с жени, напълно обградени от феминистка среда, което им позволява да наблюдават женското поведение. Също така много кросдресъри прекарват доста време в гримиране, правене на прически и т.н.
Много хора си задават въпроса: "Колко далеч могат да стигнат кросдресърите във феминизирането?".
Много кросдресъри искат да приемат личността на жени, че дори напускат престижната си работа и работят по-нископлатени професии, които са типични за жените. Някои правят кариера като медицински сестри, фризьори и в някои случаи проституират. Други предпочитат изпълнителската работа, но типичната секретарска и асистентска работа, която изпълняват жените.
Както беше споменато кросдресърите не желаят да си сменят пола, но някои от тях са силно привлечени от мисълта да родят и отглеждат деца.
Колкото и странно да изглежда, семействата на трансвеститите ги подкрепят, когато има нужда.
Съпругите често помагат на мъжете си при купуването на дрехи, гримирането, в замяна на което очакват партньорите им да изпълняват общоприетите брачни задължения, включващи и секс. Може да изглежда странно, но децата по-бързо от съпругите възприемат кросдресинга и не го приемат като проблем.
Но доста често липсва подкрепата от семействата и кросдресърите трябва да платят цената за тази свобода.
Разбира се, че за някои кросдресъри това е относително болезнено, защото няма много места, където те да излизат и да прекарват добре. Защо е така? Защото те са сексуален обект или на други мъже, които не знаят тяхната истинска идентичност, или на хомосексуалисти, които си мислят, че те са сменили дрехите си, за да привличат други мъже и да играят пасивната женска роля в хомосексуалния секс. Но много рядко кросдресърите се обвързват и забъркват с такива хора. Затова те рядко посещават както обикновени барове, така и гей барове. В повечето гей заведения не допускат редовните посетители да са кросдресъри, но въпросът за дискриминацията е дълга тема...
По-голям проблем обаче за кросдресърите е домашната среда. Поради страх да не изгубят партньора си и децата си, те пазят тайната си. Много хора, чийто партньор е кросдресър си мислят, че самите те са с извратена сексуалност и не могат да се справят с мисълта, че няма да бъдат дълго време привлекателни за партньора си. Много често партньорът, който не е кросдресър има чувството, че се „състезава” с трети човек в брака. Много хора, които са решили да приемат кросдресинга се чувстват така сякаш току що са изгубили партньора си и се опитват да намерят нова връзка.
Съобщаването на новината на родителите също е много тежко изпитание, особено когато кросдресърите са близки с родителите си. Те също така трябва да са много внимателни да не бъдат забелязани от неподходящите хора. Привличането на вниманието на съседи, приятели може да означава единствено едно безкрайно притеснение и смущение от тях, но също така и опасност новината да достигне да работодатели и колеги, които лесно биха ги окачествили като „перверзници”.
Много кросдресъри са принудени да живеят двоен живот, за да избягват приятели, колеги и съседи. На работното място се обличат в дрехите на собствения пол и запазват удоволствието от носенето на дрехите на противоположния пол за вкъщи или там, където се чувстват приети.
Това е един вид стигма, която може да ги доведе до пълна изолация.
Като резултат от това много кросдресъри се опитват да се „пречистят”. В периода на „пречистването” в пристъпи на гняв изхвърлят всичките си женски дрехи или дори ги изгарят и след това се впускат в див типично мъжки купон, където се опитват да постигнат мъжествено поведение като си мислят, че това ще ги направи отново „нормални”. В крайна сметка това са периоди, в които те се опитват да отхвърлят чувството за вина, което всъщност им помагат да приемат изцяло, че са такива и да започнат да допускат хората около тях да разберат истината.
Това е деликатна тема, тъй като много хора предпочитат да запазят това в тайна, по простата причина, че обществото не е подготвено да приеме тайната им. Да кажеш на партньора си или на съпругата си е не по-малко сложно. Има случаи в които партньорът или съпругата проявяват разбиране, но това са едни от щастливите случайности.
Част от кросдресърите отиват по-далеч от „просто обличане с дрехите на другия пол”- те предпочитат женската роля в секса. В повечето случаи партньорът или съпругата не са особено щастливи от подобно развитие.
Кросдресърите обикновено се чувстват спокойни и доволни, когато получават разбиране и подкрепа от хората около себе си като приятели, семейство, партньор или съпруга.
Последни изследвания показват, че голяма част от тях нямат нужда от терапия и дори не са мислили за такава, тъй като се чувстват напълно удовлетворени от живота си.
Обаче мъже, които са претоварени с чувство за вина, често търсят консултиране, за да се справят с проблема. Обикновено те се чувстват много по-добре, ако могат да разговарят с други хора като тях, които действително биха ги разбрали.
В действителност никой още не е разбрал защо мъжете изпитват такова желание. Повечето от тях твърдят, че това е техният начин да преодолеят стреса и да намалят вътрешното си напрежение от работата или домашните си проблеми.
Някои мъже освобождават това напрежение като носят някои женски аксесоари под мъжките си дрехи като например чорапогащници. Обикновено този тип мъже не отиват по-нататък в преобличането си като жени.
Повечето кросдресъри, обаче искат да изглеждат колкото се може повече като жени на външен вид и също така използват грим.
Мъжете, които обличат женски дрехи не са психично болни. Всъщност американски психолози определят обличането с дрехите на противоположния пол като норма за мъжката сексуалност, с изключение на случаите, когато се говори за пълно обсебване.
В човешката природа е заложено човек да си обяснява прекалено опростено непознатите и сложни феномени. Това се отнася особено за произхода на кросдресинга и половата роля, която кросдресърите изпълняват. Съществуват няколко популярни убеждения за феномена на преобличането в дрехите на противоположния пол. Проблемът е, че те се генерализират, а не винаги са верни. Представените митове и погрешни схващания относно кросдресинга показват колко са неправилни тези обобщения.
Въпреки че не е правено мащабно проучване сред кросдресинг популацията, съвременните схващания поддържат тезата, че броят на хомосексуалните и бисексуалните кросдресъри е същият като при общата популация, т.е. около 10 %. Това означава, че около 90 % от хората, които се преобличат в дрехите на противоположния пол са хетеросексуални. Някои хетеросексуални кросдресъри имат сексуални фантазии за секс с мъже, но това по-скоро е като допълнение към женската роля, която изпълняват. Ако трябва да се характеризира сексуалността на тези мъже вероятно най-точното определение за тях би било, че са бисексуални. Все пак повечето кросдресъри предпочитат секс единствено с жени и сексуалните им фантазии са свързани единствено с жени.
Много съпруги на кросдресъри казват, че правят секс с партньорите си, когато са облечени в женски дрехи, защото ги обичат и това харесва на партньорите им. Някои изпитват смесени чувства от женските дрехи, но позволяват на партньорите си да ги носят, защото това запазва добрите им взаимоотношения и разбирателството между тях. При някои от тези жени може да има хомосексуални или бисексуални наклонности. Но фактът, че жените правят секс с кросдресъри доказва едно единствено нещо – че жените обичат половинките си. Всъщност много съпруги на кросдресъри казват, че след като тяхната половинка е споделила тайната си, че обича да се преоблича в женски дрехи, изглежда, че напрежението и притесненията, които могат да заплашат брака им изчезват . Мъжете стават по-внимателни и нежни с партньорките си. А това е една допълнителна причина за жените да приемат мъжете си такива, каквито са.
Повечето причини за носенето на женски дрехи не са свързани с транссексуални желания, т.е. с желание за промяна на анатомичния пол. Въпреки че кросдресърите постоянно се наслаждават от носенето на женски дрехи, по-голямата част от тях не желаят да живеят живота си като жени, нито пък искат да станат жени. Те просто искат да бъдат като жените. Много малко кросдресъри са избрали да носят женски дрехи постоянно и да живеят като жени и това са трансджендеристите. Но дори те не желаят да си сменят пола по оперативен път. Истина е, че преди да предприемат подобна операция транссексуалните жени носят женски дрехи и приемат хормони, за да придобият вторични женски полови белези. Но това са транссексуални преди операция и не бива да се бъркат с кросдресърите или трансджендъристите. На повечето кросдресъри за разлика от транссексуалните жени им харесва да бъдат мъже. Като брачни партньори те са удовлетворени да бъдат съпрузи. Като родители са щастливи да бъдат бащи и нямат желание да се превръщат в майки на децата си. И това, че в обществото на кросдресъри е прието да се наричат помежду си „сестрички” е един вид негласно споразумение, което те спазват. Също така това, че повечето си говорят в женски род и приемат женски имена е свързано с тяхното представяне в обществото, а не с половата им идентичност.
Истина е, че много кросдресъри признават, че в първото им преживяване от носенето на женски дрехи идва от детството. Някои от тези преживявания в детството идват от типично детските игри и фантазии, които пресъздават половите роли на възрастните. Обикновено подобни игри не се одобряват от родителите. Някои от тези преживявания са инициирани от родителите като един вид наказание. Много често тези млади кросдресъри не показват подобно женствено поведение по-късно. В едно изследване, проведено с момчета, които са били обличани в женски дрехи в детството си, се оказва, че нито един от тях не е приел корсдресинга като възрастен и малко част от тях се оказват транссексуални или хомосексуални.
Понеже много кросдресъри се страхуват да не бъдат разкрити, те подсъзнателно се стараят доколкото е възможно да се държат мъжествено, когато носят мъжки дрехи. Това не е трудно за повечето от тях, защото обикновено те са мъжествени мъже, а и не е задължително кросдресърите да бъдат непременно женствени. Напротив, страхът при повечето да не бъдат разкрити ги принуждава да демонстрират мъжествено „мачо” поведение.
Макар и да е истина, че кросдресингът и еротиката са силно свързвани при кросдресърите, кросдресингът и сексуалната активност не са директно свързани. Всички кросдресъри носят някои женски атрибути като специфични за женския пол символи, изразени както чрез дрехите, така и чрез поведението. И затова не е коректно да се казва, че кросдресърите имат сексуални проблеми освен в случаите, когато не са способни да функционират сексуално ако не са облечени в дрехите на другия пол. Но тук вече става дума за трансвеститски фетишизъм, при който се изпитва сексуална възбуда от носенето на женски дрехи.
Някои кросдресъри наистина страдат от безпокойство и напрегнатост, но това е резултат от това, че обществото не ги приема и те изпитват натрапено чувство за вина, че са такива. Тези симптоми обикновено изчезват и не се появяват повече, когато кросдресърите са в толерантна и приемаща ги среда. Според Американската Психиатрична Асоциация ако не е налице диагнозата „значителен патологичен дисстрес” това не се води за психично разстройство.
